„Истинските жени имат извивки“ и „Продавачки на сърца“: моментни снимки от живота на имигрантите
Позитивността на тялото изобщо не беше културната атмосфера през 1990 г., когато пиесата на Хосефина Лопес „Истинските жени имат Криви” беше нов. Имаше бунтарство в неговата кулминационна съблечена сцена, в която група латиноамериканки шият рокли в гореща фабрика в Лос Анджелис, отлепват слоевете от дрехите си и хвърлят малко срам, наслаждавайки се на преживените си тела.
Във филмовата адаптация от 2002 г. с участието на Америка Ферера, сцената е по подобен начин приятна – опровержение на всичко, което жените мразят в начина, по който изглеждат, защото светът наоколо те засилват самоомразата си всеки ден.
В новата музикална адаптация, която в момента прави своята световна премиера в American Repertory Theatre в Кеймбридж, Масачузетс, под ръководството на Серджо Трухильо, сцената се превръща в женско овластяване, облечено в бельо, изпълнено с песни и танци. Манекен на шивач, облицован с огледала, се спуска като диско топка, а заглавието на шоуто фигурира в текста. Това е весело настроение за тълпата.
И все пак в мюзикъл, който измества образа на тялото в периферията, избухването в предизвикателна песен за него изглежда странно неуместно. С книга от Lisa Loomer, музика и текстове от Joy Huerta и Benjamin Velez и допълнителен материал от Nell Benjamin, тази неудобна итерация на „Real Women Have Curves“ се интересува предимно от напрежението и уязвимостта на живота на имигрантите.
амнистия за дългогодишни имигранти без документи - мощна историческа кука. Ана Гарсия (Луси Годинес), 18-годишната героиня от сериала, е американска гражданка, но тя е единствената в мексиканско-американското си семейство, която е такава.Тя е и единственият гражданин сред служителите в малката фабрика за рокли, която притежава сестра й Естела (Флоренсия Куенка), където работи и майка им Кармен (Джустина Мачадо). (Трухильо, който е и хореограф, е превърнал женския ритъм на шиене в едни от най-грациозните движения в шоуто.)
Току-що завършил гимназия, опитвайки се да съчетае личните си амбиции със семейни задължения Ана съчетава работата си във фабриката със стаж в местен вестник. Тя все още не е съобщила на родителите си, че Колумбийският университет не само я е приел, но и й е предложил пълна стипендия. Тя е права, че майка й ще се противопостави на напускането й.
Продавачите на сърца“ е много по-въздействаща снимка на живота на имигрантите. Заглавието е пиеса на Закона на Харт-Селър от 1965 г., който премахна имиграционните квоти, които бяха в голямо предимство на белите имигранти.Режисирано от Мей Адралес за Хънтингтън, „Продавачите на сърца“ се развива осем години по-късно, на Деня на благодарността в неназован американски град. Луна (Джена Агбаяни), която е от Филипините, и Джейн (Джуди Сонг) от Корея, дойдоха там като плюсове, по същество: омъжени за млади лекари в същата програма за пребиваване, които работят на празника.americanrepertorytheater.org. Продължителност: 2 часа 40 минути.
Продавачите на сърца
До 23 декември в Calderwood Pavilion, Бостън; huntingtontheatre.org. Времетраене: 1 час 25 минути.
